За СЦС, особено МХЧ и ЕХЧ…
В края на 2019 г. имах хранителна токсикоза. Антибиотиците, които ми дадоха, предизвикаха свръхрастеж на много агресивна чревна бактерия, което доведе до силна загуба на тегло. Успяха да овладеят бактерията с още антибиотици, но тогава изпаднах в депресия. Към психотерапията добавих и лекарства срещу депресията, но това отново наруши баланса в организма ми, като се започна от щитовидната жлеза, и се появиха болки по цялото тяло, огромна умора, безсъние, кожни обриви и т.н.
След много опити на сляпо, в края на 2021 г. ми диагностицираха няколко синдрома на централна сенсибилизация (СЦС), като основните бяха:
- Фибромиалгия, рядко заболяване, което включва силни болки в различни части на тялото, най-вече в крайниците и таза.
- Миалгична енцефаломиелит (МЕ) или синдром на хроничната умора (СХУ), рядко заболяване, което се съпровожда с много високи нива на умора, които не се подобряват със съня.
- Множествена химична чувствителност (МХЧ), рядко заболяване, което се съпровожда със силна реакция на организма към химични вещества (почистващи или лични хигиенни продукти, дим и др.).
- Електромагнитната хиперчувствителност (ЕХЧ) рядко заболяване, което се проявява със силна реакция на организма към електромагнитни полета (ЕМП), както нискочестотни (електричество), но най-вече високочестотни (Wi-Fi).
Бяха ми диагностицирани в Болница „Клиник“ в Барселона, където работят най-големите експерти в Испания в областта на СЦС.
Това са заболявания, които засягат в много висок процент жените (около 85% от пациентите са жени) и които все още не са достатъчно проучени.
Няма единодушие относно това какво причинява тези заболявания, причината за СЦС. Една възможна причина е излагането на токсични вещества, които действат като ендокринни разрушители. Може да има и генетичен произход (в моя случай три жени от бащината ми линия страдат от тези СЦС). Трета причина може да бъде прекомерният стрес (стресът също е токсичен и то един от най-лошите). Често трите причини се съчетават и оттам се задейства пълната картина, както беше в моя случай.
За съжаление, все още няма лечение за тези редки заболявания. По отношение на което има единодушие, е важността на: (1) избягване на излагането на химикали и ЕМП; и (2) детоксикация на тялото. Ето защо във втората част на този раздел се фокусирам върху даването на конкретни съвети по този въпрос.
Предвид липсата на лечение е важно да се популяризират тези заболявания, за да помогнем на хората, които страдат от тях, да не се чувстват толкова неразбрани, и да насърчим изследванията в тази област.
Ето защо работата, която извършват асоциациите, е много важна. Аз, конкретно, съм член на „Електро- и химически чувствителни за правото на здраве“ (EQSDS) – асоциация, основана през 2012 г. EQSDS от своя страна е част от CONFESQ, една обща конфедерация, която обединява сдружения от всякакъв характер (общински, провинциални, автономни или държавни) на хора с нашите четири основни заболявания, които изброих по-горе.
За да подкрепи хората с МХЧ и ЕХЧ, които все още са професионално активни, CONFESQ публикува през есента на 2025 г. Зелена книга за адаптиране на работното място, книга, която помага да се разберат и двете патологии.
Би било мечта да имаме бели зони в Испания, както има в други страни от ЕС, зони, напълно свободни от ЕМП, където хората, болни от ЕХЧ, да могат да живеят, но такива все още не съществуват.
Единственото, което ми помага, когато имам пристъпи на заболяванията си, е да лежа в леглото, да постя и да оставя времето да мине, като се опитвам да бъда спокойна, без да се насилвам за нищо и за никого…. Тъй като имам късмета и благословията да съм вече пенсионирана и да получавам пенсия, ако не мога да правя нищо, ако не мога да се движа, тогава не правя нищо и не се движа… Става въпрос за приемане на новата реалност, която ме принуждава да имам много, много ограничена физическа активност и почти никаква социализация, поради причините, които излагам по-долу.