През май 1985 г. Държавното езиково училище (EOI) в Аликанте организира фестивала по случай края на учебната година и аз рецитирах „Няне“ („Nianie“: „На бавачката“) на Пушкин на руски език.
Пушкин (1799–1837) е може би най-голямата фигура в руската литература. През 1826 г. той написа това кратко и нежно стихотворение, посветено на жената, която беше била неговата бавачка, Арина Родионова, чиято снимка е избрана като илюстрация към тази публикация.
Оттогава това стихотворение ме съпътства.
Преводът на това стихотворение на български би бил:
НА БАВАЧКАТА
Приятелко от суровите ми дни,
Моя изнемощяла гълъбице!
Сама в пустошта на боровите гори
Отдавна, отдавна ме чакаш.
Под прозореца на стаята си
Скърбиш, сякаш с изтичането на часовете,
И игли бавно се движат минута по минута
В набръчканите ти ръце.
Гледаш към забравените порти
Към черния, далечен път:
Тъга, предчувствия, тревоги
Стискат гърдите ти непрестанно.
Качвам тук видео, в което го рецитирам на руски, повече от четиридесет години по-късно, а и аз вече с много бръчки и тъги…
Нека тази кратка публикация послужи като малък почит към богатата руска култура, която ме бележи толкова силно в юношеството ми.
И нека тази кратка публикация да бъде също така почит към госпожа Мария, моята бавачка, която имах от първата до третата ми година, тъй като майка ми, която по това време вече имаше пет деца (аз бях най-малката), започна да учи педагогика в университета, когато аз още не бях навършила една година… Благодаря, следователно, на двете тях, които чрез своите усилия ми послужиха за пример в живота, и благодаря също така на всички хора, които ми помогнаха и ме подкрепиха…