В тази публикация ви показвам сако, което си уших от прекрасна африканска тъкан, която бях купила в Ломе (Того). Така през октомври 2015 г., докато бях ръководител на отдела за сътрудничество със Субсахарска Африка в AECID, присъствах на няколко международни срещи в Ломе.
Бях очарована от красотата на тъканите, които африканските делегатки използваха за изработката на своите красиви костюми, почти винаги съчетани с подходяща прическа.
Използвах сутринта на последния си ден, преди да се върна в Испания, за да отида на пазар за платове и да си купя две тъкани.
От първата тъкан, купена в Ломе, си уших синьо сако.
Ще направя едно отклонение, за да ви запозная с предисторията. През 2010 г. моята почитана леля Ма (същата, която ми беше подарила кутията за шиене и шевната машина) и аз преминахме през интензивна седмица с уроци по шиене в прекрасната къща, която беше построил моят дядо по майчина линия Едуардо Ферран (когото наричахме „баби“, от каталонското „avi“ – дядо), когато емигрира от Каталуния в Саламанка в разгара на Гражданската война и която сега от едната страна е Хотел „Ректор“, а от другата – къщата на лелите ми.
Леля Ма ме научи през онази интензивна и прекрасна седмица как да изготвям калъпи; как да изрязвам платове; как да шия сако; и как да му поставям подплата.
Така през декември 2015 г. се възползвах от първата си ваканция след завръщането ми от Ломе, за да приложа наученото през 2010 г. върху едно от красивите платове, които бях купила в Африка.
Започнах с изготвянето на кройката на сако, изработено от женска кооперация и продавано в магазина за сувенири на Музея „Африка“ в Йоханесбург (Южна Африка). Въпреки че сакото беше изключително скъпо, ми се стори прекрасно и си позволих тази прищявка по време на туристическото си пътуване (този път без никаква връзка с работата) до Южна Африка през декември 2008 г.
Следва да кача няколко снимки на южноафриканското сако, което ми послужи като основа за изработването на кройката на сакото, което си уших от африканската тъкан от Ломе.
Това южноафриканско сако продължава да е едно от любимите ми. Купих я през 2008 г. и до днес продължавам да я нося:
Връщайки се към разказа за изработването на синьото сако, след като изготвих кройката, изрязах плата и уших, от една страна, сакото, а от друга – подплатата:
След това ги съединих, т.е. заших подплатата и якето заедно, като заших с машина зоната на китката отвътре и страничната част на якето отвътре; след това го обърнах и накрая заших на ръка долната част на подплатата отзад.
Ето и резултатът!
Това е яке, което обожавам и което съм носила много както в ежедневието си в офиса на министерството, така и на работни срещи.
Втората снимка, която качвам тук, е пред входа на AECID през април 2018 г. заедно с целия екип за сътрудничество за развитие на Генералната държавна администрация (AGE) след заседанието на Междуведомствената комисия за сътрудничество за развитие (CICI), на която бях секретар, и където одобрихме Петия генерален план за испанското сътрудничество 2018–2024 г.
А откакто съм пенсионирана, продължавам да я нося за семейни събития, като например сватбата на един от братята ми (сватбата на Хапи и Анджи). Тази снимка си направихме с дъщеря ми Айноа веднага след като излязохме от къщи, в парка „Ел Ретиро“, преди да отидем на сватбата.
Накрая, в Ломе купих втора тъкан, която също исках да превърна в рокля, но не ми стигна времето… защото в Тунис се разболях и вече не бях в състояние да шия. Оттогава, за съжаление, не съм имала възможност да шия с шевната машина. Тази публикация е, следователно, последната, в която качвам дреха, ушита от мен. Един етап от живота ми приключи… Много е жалко, но няма друг избор, освен да приемаме живота такъв, какъвто е!
От онова второ парче плат, купено в Ломе, Каутер Джалул – една прекрасна шивачка от Тунис и сестра на моя приятел Исам Джалул (до мен на последната снимка, която качвам в тази публикация) – ми уши още един прекрасен костюм с сако; този път наистина имаше достатъчно плат, за да се направи целият костюм с сако, от две части – ами, всъщност три, защото ми уши дори жилетка… Благодаря ти, Каутер, за това великолепно произведение на изкуството!
