През май 1985 г. Държавното езиково училище (EOI) в Аликанте организира фестивала по случай края на учебната година и аз рецитирах „Няне“ („Nianie“: „На бавачката“) на Пушкин на руски език.
Пушкин (1799–1837) е може би най-голямата фигура в руската литература. През 1826 г. той написа това кратко и нежно стихотворение, посветено на жената, която беше била неговата бавачка, Арина Родионова, чиято снимка е избрана като илюстрация към тази публикация.
Оттогава това стихотворение ме съпътства.
Преводът на това стихотворение на български би бил:
НА БАВАЧКАТА
Приятелко от суровите ми дни,
Моя изнемощяла гълъбице!
Сама в пустошта на боровите гори
Отдавна, отдавна ме чакаш.
Под прозореца на стаята си
Скърбиш, сякаш с изтичането на часовете,
И игли бавно се движат минута по минута
В набръчканите ти ръце.
Гледаш към забравените порти
Към черния, далечен път:
Тъга, предчувствия, тревоги
Стискат гърдите ти непрестанно.
Качвам тук видео, в което го рецитирам на руски, повече от четиридесет години по-късно, а и аз вече с много бръчки и тъги…
Нека тази кратка публикация послужи като малък почит към богатата руска култура, която ме бележи толкова силно в юношеството ми.
…И нека тази кратка публикация да послужи и като почит към Мария, моята бавачка, която ме гледаше от първата до четвъртата ми година от живота ми….
