През 1983 г. напуснах Саламанка, за да се преместя да живея в Аликанте. В училището в Аликанте имахме една абсолютно чудесна учителка по ръчни занимания, Аделина Росельо, и тогава се влюбих в ръчните занимания. С нея и благодарение на нея.
Аделина, освен че ни преподаваше ръчни занимания, беше и моя класна ръководителка в седми клас на E.G.B. (Общо основно образование), което днес в Испания съответства на първи клас на ESO (Задължително средно образование).
От всички прекрасни неща, които направихме с нея, съхранили сме само двете подложки за горещи съдове, изработени от ютено въже, които показвам по-долу… И казвам сме съхранили, защото тези, които са ги съхранили, са майка ми и баща ми в дома им… Те използват тези подложки от повече от четиридесет години… и все още изпълняват функцията си!
И, докато разговарях с Аделина, тя ми припомни една прекрасна история. Тя все още си спомня един ден, когато валя доста дъжд, а веднага след това изгря слънцето и на небето се образуваше внушителна дъга… а аз останах много изненадана и й казах, че за първи път виждам дъга…
Аз вече не си спомнях тази история! А ето че като възрастна имам истинска страст към дъгите! По вкуса на всеки – по цветовете му!
