Ето малко предистория: през 1996 г. моята уважавана леля Ма ми подари шевната машина като сватбен подарък; а също така ми подари и кутия за шиене, която сама беше напълнила с всичко, от което бих могла да се нуждая за шиене.
През 2012 г., когато се върнах от Лондон в Испания (по-точно направих международно преместване от Лондон – десет милиона жители – до Куева дел Йеро – 26 жители), изплатих предсрочно целия остатък по кредита за апартамента ми в Мадрид и останах без никакви спестявания…
Затова първият ми диван за хола в Мадрид трябваше да си го направя сама с няколко матрачета от пенопласт, малко плат и ципове, които си купих. Очевидно не беше първият път, когато шиех с шевната си машина – бях шила много (преди всичко бях поправяла много дрехи както мои, така и на дъщеря ми), но това беше първият път, когато се залових за работа, за да изработя нещо. Ето какъв беше резултатът:
И уших също така и калъфи за матраци (от типа „подложка“) и чаршафи за случаите, когато превръщах този диван в легла:
Когато вече можех да си позволя да си купя истински диван, този, който бях направила сама, дойде в къщата в селото, в Куева дел Йеро… и все още е там:
Възползвах се и уших комплект за малък матрак от 90 см, който превръщах в диван, когато не се използваше като легло. Първо го държах в стаята за гости в Мадрид, а когато вече можех да си позволя да си купя мебели, го донесох в селото:
