Moн

Казвам се Мон Гонсалес Ферран.

През 2010 г. официално промених името си на „Мон“, което означава „тишина“ на гуджарати (родният език на Махатма Ганди) и „свят“ на каталонски, езикът на моята майчина линия.

Роденa съм в Саламанка (Испания) на 5 септември 1970 г.

Вегетарианка съм от 18-годишна възраст.

Учих икономически науки в университета между 1988 и 1993 г.

През 1995 г. се явих на конкурса за дипломатическа кариера, издържах го и завърших допълнителния курс в Дипломатическата академия. Ако ви интересува как се постъпва в испанската дипломатическа кариера, кликнете тук (засега достъпно само на испански-кастилски език).

От периода на обучението си качвам два документа: дипломната си работа или меморандум за бакалавърската си степен на тема „Русия: процес на реформи и пазар” и дипломната си работа от Дипломатическата академия на тема „Революцията в Чиапас (Мексико): Чиапас: причини и стратегии” (засега достъпни само на испански-кастилски).

Влязох в испанската дипломатическа кариера през 1996 г., в рамките на която работих както в Мадрид, столицата на Испания, така и в нашите посолства по света. Ако искате да знаете какво прави испански дипломат, каква е йерархията и как се изкачваш в нея, кликнете тук (засега достъпно само на испански-кастилски).

През 1997 г. получих най-големия подарък в живота си: моята единствена дъщеря Айноа.

От февруари 2024 г. съм пенсионирана по здравословни причини.

Моят физически свят е в Испания: през зимата в апартамента ми в Мадрид, а през лятото в къща в Куева дел Иерро (Куенка), моето приемно село, и където отглеждам биологична градина.

По-долу ще ви разкажа в подробности:

как научих единадесетте си езика;
професионалната си кариера като испански дипломат;
как протече процесът на създаване на моите уебсайтове.

В разделите Здраве и Духовност (и двата в Монанализ), в началото на всеки от тях, разказвам и за личния си опит, което допълва казаното в този раздел.

ЗА ТОВА КАК НАУЧИХ ЕДИНАДЕСЕТТЕ СИ ЕЗИКА...

Да се създаде добра теоретична основа, като се живее в страната или се учи в ОЕШ

Кастилският е езикът, който научих в детството си, моят роден език.

На 10 години учих една година в пансион в Южна Англия и научих английски.

След това прекарах няколко лета във Франция и научих френски.

От 14-годишна възраст започнах да уча следобед, след училище, в Официалната езикова школа (ОЕШ) в Аликанте (Испания): първо руски, на следващата година добавих арабски, а на следващата – немски и италиански.

Официалните езикови школи са публични центрове, много достъпни като цена (около 150 евро за учебна година) и методологията им е толкова добра, че ако човек я следва съвестно (всеки език има шест нива, т.е. шест учебни години), може да овладее тези езици, както се случи с мен.

Освен това, ОЕШ имат изпити за определяне на нивото, така че ако вече имате познания по даден език, полагате изпита за ниво и ви поставят в курса, който ви се полага според нивото ви, без да се налага да започвате от нулата. Аз направих това с английски, френски и каталонски.

Преди да продължа с разказа си, искам да обясня, че в Испания, освен кастилски (който е езикът, известен в чужбина като „испански”), има още три официални езика: (1) галисийски, който има големи прилики с португалския и е съофициален език в Галисия; (2) каталонски и, въпреки че има хора, които считат валенсийския и балеарския за езици, независими от каталонския, други, като мен, считат, че и трите (каталонски, валенсийски и балеарски) са диалектни варианти на един и същ език, който се говори в Каталуния, Балеарските острови и Валентийската област; и (3) еускара, известен на испански като баски, официален език в Страната на баските и Навара.

Както кастилски, така и първите два езика са производни на латинския, т.е. са донесени от римляните с тяхното завоевание. От друга страна, еускара е родствен на езиците, които са говорили иберите, народите, населявали Иберийския полуостров (днешните Испания и Португалия) преди пристигането на римляните, и е най-старият автохтон език, говорен без прекъсване на Иберийския полуостров (в Иберия).

Така че каталонски научих като тийнейджър в училище в Аликанте. Въпреки че беше майчиният език на баба ми и дядо ми по майчина линия (затова по-горе казах, че е езикът на моята матрилинейност), тъй като те трябваше да емигрират в Кастилия по време на ужасната Испанска гражданска война (1936-1939) и тъй като по време на диктатурата на генерал Франко (1939-1975) беше незаконно (а освен това и много зле приемано) да се говори каталонски, баба ми и дядо ми отгледаха дъщерите си на испански.

През петте месеца, през които продължи курсът за стажанти в Дипломатическата академия през 1996 г., избрах португалски, там започнах да го изучавам и продължих да го правя като самоук.

След това, в България, между 1997 и 2000 г., научих български, като се опирах на знанията си по руски.

И накрая, през 2012 г. се впуснах в приключението да изучавам самостоятелно петте нива на еускара с метода Bakarka. И това беше огромно удоволствие. И както винаги съм правилa, когато чета книга, записвах корекциите и ги изпращах на издателство Elkar. Тук качвам коментарите към петте книги и заключителното писмо (Bakarka 1 до 5 и заключително писмо). Това беше жест на любов от сърцето ми към еускалдуните, като начин да почета многоезичието на нашата Испания.

Усъвършенстване чрез практика: стипендии

Имах късмета да мога да уча и/или работя по свят, за да усъвършенствам тези езици, главно благодарение на стипендии:

През лятото на 1986 г., когато бях на шестнадесет години, прекарах три месеца в Weldergoven (Хенеф, Германия), където работех като „au pair” и се грижех за деветгодишно момиче с физическо увреждане на име Никол, която имаше огромно търпение и беше най-добрата учителка по немски език на света…
На 17 години получих две стипендии, едната от Асоциацията Испания-СССР – културното рамо на комунистическата партия – и другата от испанското Министерство на външните работи, като едната стипендия започваше в деня, в който другата приключваше, така че прекарах осем месеца в Москва (1988-1989), изучавайки руски език и култура, където навърших пълнолетие с шумно пиянство с водка (и реших, че като съм сама по света, това е опасно и повече не пих алкохол). Качвам видео от едно от първите събития, в които участвах, вече обратно в Испания, като преводачка от руски, през януари 1990 г.: побратимяването на градовете Аликанте и Рига (Латвия).
През лятото на 1990 г. ми дадоха стипендия за тримесечен стаж в компанията Daimler Benz в Гагенау (Германия) и продължих да усъвършенствам немския си.
След като завърших първите три години по икономика в Университета в Аликанте, имах голям късмет да получа стипендия от Европейската тринационална програма (вариант на програмата „Еразъм“, която вече не съществува) и завърших четвъртата година по икономика в Аахен (Германия), а петата – в Университета Напиер в Единбург (Шотландия, Обединеното кралство), с което завърших с двойна диплома: бакалавърска степен по икономика от Аликанте и бакалавърска степен по търговия от Напиер.
През лятото на 1993 г. получих стипендия от испанското Министерство на външните работи и посещавах двумесечен интензивен курс по арабски език в Института Бургиба в столицата на Тунис.
През 1994 г. получих стипендия от ICEX (Испански институт за външна търговия) и работих осем месеца в COFIDES (испанската банка за развитие) в Мадрид (Испания) и четири месеца в DEG (Deutsche Entwicklungsgesellchaft, германската банка за развитие) в Кьолн (Германия).

Усъвършенстване чрез практика: пътувания

Друг важен стимул за практикуването на тези езици беше страстта ми към пътуванията; живях или посетих повече от петдесет страни в Европа, Америка, Африка и Азия. Можете да намерите разкази за две от тези пътувания в „Монразкази”. Надявам се с времето да успея да кача още.

Обобщение

Обобщавайки, мисля, че е важно за всеки нов език, който искате да изучавате:

1. Да си създадете добра теоретична основа. Ако ме четете от Испания, без съмнение ви препоръчвам Официалните езикови школи.

2. Опитайте се да усъвършенствате езиците, като кандидатствате за стипендии.

3. Да търсите начини да ги практикувате, пътувайки до страните, където тези езици са майчин език. Има много начини да пътувате, включително да работите като au pair, които не изискват много пари. Освен това, днес с социалните мрежи има много хора, които се занимават с пътуване и качват своите преживявания в мрежите. Аз ви насърчавам да се възползвате от това, за да практикувате вече научените езици, защото езиците са най-добрият път към душата на другите хора.

4. През целия процес е от основно значение да не се страхувате да грешите, нито да се страхувате от смех, и да се осмелите да говорите на другите езици. С кураж и чар.

Meterse en camisas de once varas

Накрая, в испанския се използва изразът „meterse en camisas de once varas”, който ако се преведе буквално, означава „ да се намесваш в ризи от единадесет пръта”. Този израз може да се преведе на български като „ да се забъркваш в неща, които не са твоя работа ”, т.е. когато някой се намесва в нещо, което не го засяга и което освен това може да му усложни живота ненужно. Е, аз съм се забъркала в моя личен „риза от единадесет пръта”: предизвикателството да създам този неортодоксален уебсайт на моите скъпи единадесет езика.

ЗА МОЯТА ПРОФЕСИОНАЛНА КАРИЕРА...

По-долу изброявам основните длъжности, които съм заемала между 1996 и 2024 г., и разказвам някои анекдоти, които ми се случиха по време на тях:

1. Началничка на служба за Северна Африка, първо, и за Близкия Изток, след това (1996-1997) в Министерството на външните работи, Европейския съюз и сътрудничеството (MAEC) в Мадрид. С много топли чувства си спомням една среща между тогавашния министър на външните работи Абел Матутес и тогавашния председател на Палестинската национална власт Ясер Арафат в Дворецът на Виана в края на 1996 г., на която за първи път имах възможност да разговарям с Арафат и неговия екип. Мисля, че именно там се зароди моята лична и дълбока ангажираност с суверенитета и държавността на Палестина.

2. Консулка на Испания в България (1997-2000). Тъй като пристигнах там с много добри познания по руски език, а тези езици са много сходни, от самото начало разбирах всички визови досиета без да се налага превод, което значително облекчи работата на екипа на консулството.

Една тема, която ми се стори прекрасна от първия момент, бяха международните осиновявания. През трите години, в които бях там, около 300 деца напуснаха сиропиталищата в България, осиновени от испански родители. С някои от тях поддържам връзка и е чудесно да ги виждам как растат и се развиват положително.

Също така се чувствам особено горда, че успях да приключа успешно досието за закъсняла регистрация на раждане на испанец, син на изгнаник републиканец, роден през 40-те години в Чешката република, който в края на 20-ти век, когато пристигнах в това консулство, все още беше без гражданство и най-накрая успя да получи испанско гражданство.

Също така бях секретарка на посолството, отговарящa за отношенията с Северна Македония, където пътувах веднъж месечно, включително и по време на трудни периоди като войната в Косово. Успях да създам добри приятелски отношения с президента Борис Трайковски, който за съжаление загина в хеликоптерна катастрофа, и участвах в сближаването на позициите между Трайковски и албанско-македонския лидер Мендух Тачи.

На лично ниво публикувах в България първите си две стихосбирки (виж Монпоезия).

3. Началничка на отдела за Балканите (2000-2003) в Министерството на външните работи. От многото пътувания, които направих в региона, и многото теми, с които се занимавах, се чувствах особено горда, че изготвих първата бележка за решение, с която започна процесът на откриване на испанското посолство в Албания (бавен процес, който, включително и с промяната на правителството, не приключи окончателно до 2006 г.). Много ми харесаха и лекциите за Балканите, които изнесох в CESEDN (Висш център за изследвания в областта на националната отбрана).

По това време се проведе незаконната война в Ирак, водена от триото от Азорските острови (президентът на САЩ Буш-младши, министър-председателят на Испания Аснар и министър-председателят на Обединеното кралство Блеър), но без мандат или подкрепа от Организацията на обединените нации. Война, водена от трио, което действаше на своя глава. Група колеги от дипломатическата кариера бяхме твърдо убедени, че тази война е незаконна и етично безумие, затова написахме писмо и аз се заех да го разпратя на около 200-300 души от испанската дипломатическа кариера, за да събера подписите им. В крайна сметка само единадесет души го подписаха (отново моето щастливо число единадесет!). А тогавашният заместник-министър (заместник-министърът е най-висшият дипломатически служител) ни написа на всички, за да потвърдим писмено, че сме подписали това писмо. Това писмо се отрази в краткосрочен план на някои хора. Въпреки това, скоро след това в Испания настъпи промяна в правителството и всички, които го подписахме [освен мен, която не кандидатствах за нищо, защото бях много щастлива на лично ниво в следващата си длъжност – виж точка 5], заехме длъжности от най-високо значение. Тъй като не успя да спре една незаконна война, поне смелостта на тази малка част от колегите, които го подписаха, беше възнаградена.

4. Титулярна секретарка на Kомисията за конкурса на дипломатическата кариера (2001-2002). Там осъзнах силата на емпатията и колко е важно да се помага на жените да се позиционират в светове, които по това време все още бяха много мъжки. Имаше едно момиче, което се явяваше за десети път на изпитите и беше много нервно (което е логично и нормално), толкова нервно, че не успяваше да отвори плика с писмения си изпит, който трябваше да прочете пред комисията. Без да се доверя на никого, станах, застанах зад нея, сложих двете си ръце върху нейните, сложихме плика на масата и тя успя да го отвори. Това й помогна да се отпусне, тя прочете фантастичния си изпит и го издържа.

След приключването на подборния процес изготвих бележка за тогавашния заместник-министър на външните работи, в която засягах въпроса за пола в конкурса, която ви каня да прочетете (засега е достъпна само на испански-кастилски език).

Накрая, искам да припомня, че моите компютърни познания по това време бяха много над средното ниво (благодарение на годината, която прекарах в Шотландия) и положих всички усилия, за да се качват оценките на платформата на Дипломатическата академия в края на всеки изпит. Бяхме първата комисия, която направи това, и оттогава то се прави постоянно, макар че преди го правехме в края на всеки ден, а сега се чака края на всеки изпит. Благодаря на заместник-секретаря на комисията, Елена Мадрасо, и на нашия обичан член, Мигел Диас-Паче, за подкрепата им в тази битка, която по това време изглеждаше доста донкихотска.

5. Съветничка по култура и сътрудничество на Испания в Република Доминикана (2003-2007). Това беше може би най-добрият период в моята професионална кариера на лично ниво, защото тогава дъщеря ми беше на възраст между 6 и 10 години и беше най-щастливото същество на света в голямата къща с басейн, която бяхме наели в Санто Доминго.

А аз се потопих изцяло, в свободното си време, в културата на таино, на коренното население, което е обитавало Големите Антили преди пристигането на испанците, особено в по-малко известната страна на женското начало в таино, и през 2005 г. организирах със собствени средства първото честване в Доминиканската република на 9 август, Международния ден на коренното население (МДКН). И беше прекрасно. За повече информация за това събитие и тази тема вижте „Женското в таино културата” в Монвъзпоменания, когато успея да го кача.

Забавна случка се случи по време на техническа спирка на полета на президента Сапатеро на летището в Санто Доминго през юли 2004 г. Там тогавашният държавен секретар по външните работи Бернардино Леон каза на президента: „Г-н президент, Мон е испанската дипломатка, която през 2003 г. разпространи писмото срещу войната в Ирак сред няколкостотин испански дипломати, което в крайна сметка подписахме само единадесет души”, а президентът стана, дойде при мен, ми благодари и ме целуна два пъти. И въпреки горчивия момент на писмото, когато почти всички застанаха настрана, това признание ми достави огромна радост.

И видях небето отворено, така че попитах президента дали мога да му поискам услуга и той ми каза, че да. И му казах, че ако се направи разграничение между най-младия дипломат, който по това време беше посланик (човек от випуск 1991 г.), и не се прави разлика по пол, биха могли да има повече от четиридесет жени, които да са посланици, но имаше по-малко от десет. Той ме погледна изненадан и помоли министъра на външните работи, Мигел Анхел Моратинос, който седеше до него, да разгледа въпроса… И така, в следващите години постигнахме абсолютен рекорд по брой жени посланици на Испания… Разбира се, това не стана веднага. Трябваше да продължим да работим зад кулисите (вижте моето писмо до тогавашния заместник-министър от септември 2004 г., засега достъпно само на испански-кастилски език)…

От 2017 г. като платформа и от 2019 г. вече като асоциация, AMDE (Асоциация на испанските дипломатически жени) координира тези и много други въпроси, свързани с насърчаването на жените в дипломацията.

6. Първа политическа съветничка на Испания в Обединеното кралство (2007-2012). Сред задачите, които поех в тази посолство, бяха проследяването на отношенията на Обединеното кралство с арабския свят и Субсахарска Африка, както и на неговата политика за сътрудничество за развитие; и отношенията с мюсюлманските и еврейските общности в Обединеното кралство… Не можеше да има по-хубави теми!

От този плодотворен и дълъг период в професионален план си спомням с особена носталгия една акция, която организирах по въпросите на междукултурното сътрудничество, където представихме испанската политика по отношение на интеграцията в Испания на евреи, араби и мюсюлмани, както и подкрепата на правителството на Сапатеро за Алианса на цивилизациите. Арабската преса, издавана в Лондон, отрази това събитие, сред която и Al Quds Al Arabi. По-долу добавям и превод на този текст от арабски. Не преувеличавам, когато казвам, че това е дейността, с която съм най-горда, че съм организирала в живота си, защото вярвам сляпо в ползите от междукултурността и Алианса на цивилизациите.

Беше много забавно и да придружавам следващия посланик при представянето на акредитивните му писма пред кралицата… Въпреки че съм републиканка, тези традиции имат своя чар… Вляво е снимка от този момент.

Гордея се и с други два момента. Единият е, че през 2008 г., след като присъствах на няколко срещи в британското министерство на външните работи (т.нар. „брифинги“ на Foreign and Commonwealth Office – FCO), написах дълго телеграма до Мадрид (телеграмите са шифровани доклади, които изпращаме от посолствата до министерството и които министерството изпраща до посолствата), в която вече предсказвах, че намерението, коварно и все още скрито в този момент, на Обединеното кралство е да наложи разделянето на Судан и да отдели южната му част. И така се случи: през 2009 г. Южен Судан влезе в Организацията на обединените нации… Защо? Защото разчиташе на подкрепата на Обединеното кралство като начин да отслаби внушителния и непокорния Судан на Ал Башир. Въпросът ми е: кога ще дойде редът на Палестина, за да подкрепи Обединеното кралство нейната независимост? Ако я подкрепеше сега, тя щеше да бъде реалност (Обединеното кралство продължава да бъде опекунът на Съединените щати, дали ни харесва или не, и единствената страна, на която обръща внимание по въпроси на международните отношения). По очевидни причини (това са шифровани документи) не мога да кача копие от тази телеграма, но повярвайте ми, че я изпратих и тя беше похвалена от тогавашния екип на Генералната дирекция за Африка.

Също така, след като прекарах последните десет дни на 2010 г. в апартамента си в Лондон в тишина, практикувайки випасана медитация (вижте раздела „Духовност”), т.е. посветих на това цялата си коледна ваканция, усетих, че наближава народна революция в арабския свят, след самозапалването на Мохамед Буазизи на 17 декември в Сиди Бузид (на южната граница на Тунис с Алжир). И след като се върнах в посолството на 3 януари 2011 г., поисках среща в FCO с хората, които се занимаваха с въпросите на арабския свят. И ми насрочиха срещи една след друга за петък, 7 януари 2011 г. и аз отидох. И информирах министерството за всичко това чрез няколко телеграми. Да успея да си уредя „пълния график от срещи” само една седмица по-късно, когато всичко вече беше избухнало, би било невъзможно. Аз обаче успях, водена от интуицията си, когато медиите все още не подозираха какво предстои.

Тогава в Тунис вече започваше да се заражда нещо и то беше толкова силно, че на славния 11 януари 2011 г. тунизийският народ, почти без кръвопролитие и с брутална смелост, изгони диктатора Бен Али. Почитания към скромния Мохамед Буазизи и искрени поздравления към семейството му за това, че са отгледали толкова специален човек, борец за светлината, макар че цената, която той трябваше да плати, собствения си живот, беше огромна… и не помогна много, защото чрез изборите в Тунис царува нов диктатор: Кайс Саид. За съжаление, същото се случва и в малкото арабски страни, които днес могат да избират своите управници (монархиите, очевидно, не могат и са най-жестоките диктатури в региона).

И връщайки се към моята лична история, в MAEC разпратих имейли, в които съобщавах, че бях успялa да предвидя какво ще се случи чрез медитация-канализиране, и много колеги се застъпиха категорично за картезианската логика и за това, че е невъзможно да съм моглаa да знам. Каквото и да е, истината е, че аз го знаех. Че не ми повярваха и продължават да не ми вярват, това е тяхна работа. Сърендипията или случайността съществува, винаги е съществувала и винаги ще съществува.

Накрая, през годините, в които бях в Лондон, сътрудничих с Центъра за социални грижи за възрастни хора (CSM) „Мигел де Сервантес”, център, който обучаваше испански пенсионери, емигрирали в Обединеното кралство през 50-те и 60-те години на XX век поради тежката икономическа ситуация в франкистка Испания, която принуди един милион испанци да емигрират в Северна Европа, за да оцелеят. Много от тях бяха научили да четат и пишат в този CSM, вече пенсионирани.

През 2008 г. отидох да им говоря за „Женското в таино” по повод Международния ден на работещата жена, 8 март. А за Деня на книгата, 23 април [дата, на която се отбелязва смъртта през 1616 г. на най-големия романист, дал на Испания, Мигел де Сервантес, авторът на „Дон Кихот”; и дата, на която, по чиста случайност, умира Уилям Шекспир, най-големият гений на англосаксонската литература], през 2009 г. отидох да им говоря за „Дон Кихот“; през 2010 г. за известния испански поет Мигел Ернандес; а през 2011 г. за гениалната чилийска поетеса Габриела Мистрал, първата жена, получила Нобелова награда за литература за своята поезия през 1945 г. Тези лекции ще качвам постепенно в Монвъзпоменания.

А нашите възрастни хора ми отвърнаха, посвещавайки усилията си за написването на учебната 2011-2012 година на благодарствени писма до мен, прекрасни, изключително сърдечни писма, които качвам тук и които засега са достъпни само на испански-кастилски език.

7. След като се върнах в Мадрид през 2012 г., заемах няколко длъжности в MAEC, свързани първо с Организацията на обединените нации, а след това с развитието на сътрудничеството. Първата от позициите, свързани с сътрудничество, беше в вече несъществуващата SGCID (Генерален секретариат за международно сътрудничество за развитие), като началничка на отдела, отговорен за координацията на въпросите на сътрудничеството за развитие в ЕС и, по-специално, за координацията на приноса към работната група CODEV на ЕС. От тази длъжност подкрепих екипа на SGCID, който участва в преговорите по Програмата 2030 и нейните 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР).

След това, през 2015 г., преминах в Испанската агенция за международно сътрудничество за развитие (AECID), където бях Ръководителка за сътрудничество с Субсахарска Африка. От тази длъжност ръководех от името на Испания преговорите за първия доверителен фонд на Европейския съюз за справяне с дълбоките причини за миграцията в Африка. На първата среща (през септември 2015 г.) само Испания подкрепи Комисията; на третата (през ноември 2015 г.) беше постигнато съгласие в полза на инструмент, който бяхме успели да подобрим и да направим по-хуманен. За мен тази длъжност в AECID беше най-удовлетворяващата, която съм заемала през цялата си кариера.

По време на пътуванията си в Африка купих прекрасни платове (виж Монзанаяти).

8. През 2017 г., след като се върнах в MAEC, заемах поста заместничка-генерална директорка по планиране, съгласуваност на политиките и оценка, от който подкрепих изготвянето и ръководех сложния процес на одобряване на V План за испанското сътрудничество, теоретично четиригодишен, 2018-2021 г., но чиято валидност в крайна сметка беше удължена до 2024 г.

Активно участвах не само във финансирането, но и в подкрепата на изследователи, които публикуваха по теми, свързани със сътрудничеството, като например това изследване за новата метрика за финансиране на развитието, ООПУР (Официална обща подкрепа за устойчиво развитие, известна също като TOSSD, по английската абревиатура) – споменат съм на страница 20 от pdf файла.

По същото време бях много активна в обясняването на Програмата 2030, включително нейното прилагане чрез политиките на ЕС, и разпространяването на нейното практическо приложение.

Единствената критика към моята работа като дипломатка, която се намира в интернет, е от този период. Статия във Vozpópuli посочва, че: „Тогава заместничка-генералнa директорка по планиране, съгласуваност на политиките и оценка на DGPOLDES, Мон Гонсалес, трябваше да подпише сертификат, в който гарантираше, че Сусана де Фунес не е сключила никакъв договор за техническа помощ през последната година, както и беше в действителност“. Без коментар.

9. През октомври 2018 г. заемам поста заместничка-посланичка в Тунис. В края на юли 2019 г., за ден и половина – и при затворено посолство поради празници – успявам да организирам присъствието на крал Фелипе VI на държавното погребение на туниския президент… Слагам снимка от този момент тук, вдясно…

Също така ми носят много приятни спомени пътуването в края на учебната година на 71-вия випуск испански дипломати. Те дойдоха в Тунис и аз им организирах натоварена и интересна програма… Качвам две забавни видеоклипа: едното когато автобусът заседна и хората дойдоха да помогнат да преместим кола, за да можем да продължим, защото закъснявахме за една дейност; а другото, в което 71-ви випуск, вече в последния ден от пътуването си, ме аплодираше, като знак на благодарност…

Голямото ми съжаление в Тунис беше, че се разболях и през февруари 2020 г. трябваше да поискам преместване в Мадрид – въпреки че поради пандемията от COVID-19 не можах да напусна Тунис до средата на май, когато излязохме от карантина.

10. Така че от юни 2020 г. се върнах да работя в MAEC в Мадрид в рамките на Държавната секретариат за Европейския съюз (SEUE), първо като съветничка, а след това като заместничка-генерална директорка по икономическите и търговските отношения с ЕС, като отговарях за координацията в Испания на новосъздадения инструмент за международно сътрудничество за развитие „Глобална Европа“, който предвиждаше изплащането на 79,462 милиарда евро между 2021 и 2027 г.; и отношенията между ЕС и Южното съседство (ЮС) и в този контекст се посветих на организацията на III министерска среща ЕС-ЮС на 29 ноември 2021 г. в Барселона (качвам няколко прессъобщения за това събитие: от ЕС и от MAEC).

11. Може да се каже, че това беше последното ми действие в служба, тъй като здравето ми се влошаваше. Трябваше да взема отпуск по болест (временна нетрудоспособност), който доведе до трайна пълна нетрудоспособност. И от февруари 2024 г. съм пенсионирана по здравословни причини. Така че се пенсионирах като пълномощнa министърка трета степен и имам като отличие „Командор ка на ордена на Изабела Католическата“.

В края на тази подточка публикувам колекция от изрезки от вестници и списания (социална преса) от България, Доминиканската република и Обединеното кралство, в които се появявам в качеството си на дипломатка…

Откакто се пенсионирах през февруари 2024 г., посвещавам малкото си енергия на четири неща:

Помагаx на асоциацията на хора с моите заболявания (EQSDS) да продължи да съществува, като насърчавам избора на управителен съвет, който й позволи да оцелее през есента на 2024 г. и да започне отново дейността си през 2025 г.
Опитвам се да изпълнявам функциите си като общинска съветничка в Cueva del Hierro, където бях избрана на общинските избори през май 2023 г. от +Cuenca Ahora-La España Vaciada (+ Куенка сега – Испания без население).
Помагаx на внука на моя голям палестински приятел от Khan Yunis (Газа), Ismail Al Faqawi, да дойде да учи в Испания.
Да напредвам бавно в разработването на този уебсайт.

Първи опит през 2011-2012 г.

В началото на 2011 г. създадох първия си много елементарен уебсайт, който стартирах на 5 май и който беше написан на испански и английски език.

За съжаление, трябваше да го преустановя в началото на 2012 г., тъй като след смяната на правителството в Испания новото правителство не беше много благосклонно към него. За съжаление, имаше – и продължава да има – правителства, които, независимо от политическата си принадлежност, не харесват дипломатите да имат собствено мнение. Вече пенсионирана, мисля, че мога и трябва да бъда откровена.

Част от статиите, които бях качила на този уебсайт, бяха публикувани и в следния блог: https://mongonzalez.blogspot.com/, който продължих да поддържам още няколко месеца в два отделни блога, единият на испански (https://latercerarevolucionarabe.blogspot.com/), а другият на английски (http://thethirdarabrevolution.blogspot.com/).

Един добър палестински приятел от Хан Юнис (Газа), Исмаил Ал-Факави, ми преведе първите статии на арабски и те бяха публикувани в арабското списание A-Hewar на фондация Al-Hewar al Mutamaddin (Съвременен диалог):

Саудитското баласт: http://www.ahewar.org/debat/show.art.asp?t=0&aid=259694
Отвъд Япония и Либия: http://www.ahewar.org/debat/show.art.asp?aid=260040
Арабската жена и умереният ислям: http://www.ahewar.org/debat/show.art.asp?aid=257963
Сионистко-ашкеназкото баласт: http://www.ahewar.org/debat/show.art.asp?aid=259818

Поддържам тези връзки тук, защото продължавам да вярвам, че повече или по-малко коварното съучастие между вахабитско-саудитското баласт

и ашкеназско-ционисткото баласт е това, което пречи на напредъка на Близкия изток и неговата демократизация. Нито саудитската диктатура, нито ционистката диктатура харесват демокрацията за народите в региона…

Нов уебсайт през 2024-2026 г.

През 2024 г., вече пенсионирана, един приятел, Мариано Ернандес, ми създаде уебсайт, който отворих на 21 юни, дата, на която съвпаднаха лятното слънцестоене и пълнолунието.

В началото поддържах този уебсайт много бавно, в процес, съобразен с ограниченията, наложени ми от болестите ми и другите фронтове, на които бях отворен. От март 2026 г. реших да ускоря актуализирането и разширяването на съдържанието му…

Първият чернови вариант на текстовете обикновено ще бъде на испански-кастилски език. Оттам нататък ще правя преводите, като се опирам на преводаческите програми, които има в интернет [https://www.softcatala.org/traductor/ за каталонски; https://www.euskadi.eus/traductor/ за еускара или баски; и фантастичния немски уебсайт https://www.deepl.com/es/translator за останалите] и след това ще ги довърша ръчно.

Както вече споменах по-горе, въпреки че в чужбина испанският език е известен като „español”, в Испания има още три официални езика, така че когато използвам термина „испански” в други езици, ще уточнявам за какъв испански език става дума, въпреки че почти винаги ще е испански-кастилски.

Исках да отворя домейна си като „.es“, защото идва от „España“ (Испания), а думата „paññā“ на пали, родния език на моя почитаем Буда, означава „мъдрост“, разбирана като мъдрост, която ни води към пълнота, към съгласуваност; а „España” на английски се казва „Spain” и може да се чете като „`s pain”, което преведено на кастилски би означавало „е болка”… И аз съм убедена, че Испания ще допринесе за насърчаването на един по-мъдър, по-пълноценен, по-съгласуван свят, макар че процесът за достигането на тази цел може да бъде болезнен. А ако не, времето ще покаже…

Този уебсайт е създаден с тройна цел:

(1) На първо място, да напиша спомените си, за да почета себе си в цялост, включително и „странностите” си. Това съм направила в този раздел и в разделите „Здраве” и „Духовност” в „Моноанализ”.

(2) Второ, да си помогна да подредя художественото си творчество, което съм създала през живота си, и да мога да го покажа. Например, имам около хиляда написани стихотворения, които чакат да бъдат подредени и, надявам се, публикувани.

(3) Накрая, за да приложа знанията и уменията, придобити през живота ми, към определени въпроси от международната реалност и устойчивото развитие с анализи и предложения, които се надявам да допринесат с „малко зрънце пясък” за изграждането на по-добър свят. Вече започнах и ще продължа да се концентрирам върху Палестина в продължение на много месеци или години, колко време ще отнеме зависи от това как ще се развият нещата…

И времето ще покаже дали времето и усилията, инвестирани в този уебсайт, са си стрували или не…

Времето ще покаже…

Този уебсайт е oramm: организация от световната мрежа на Mon

Oramm е акроним, който измислих за уебсайта от 2011 г. и означава „организация на”; следван от този невъзможен за превод модерен йероглиф „www”, който ние, ибероамериканците, послушно поставяме преди да въведем интернет адресите, и който означава „световна мрежа”, на испански, ram; и тъй като е от Mon, би било oramm.

Моят виртуален Mонсвета е, следователно, oramm.

Mонсвета съществува само в интернет и благодарение на интернет, и следователно, този oramm има 4 характеристики, които могат да се сравнят с четирите слоя на семействата интернет протоколи (СИП):

1. Еквивалентът на първия слой на СИП или слой на връзки е този домейн в интернет [www.mongonzalez.es], управляван от испанска жена [ME, me (а „me” на английски означава „аз”)]; и искам да благодаря на германската компания, която ме приютява (STRATO GmbH), на съвременния индийски учен Абхай К. Бушан, баща на RFC 114 и следователно предшественик на киберпространството, и на MIT (Масачузетски технологичен институт) за подкрепата.

2. Еквивалентът на втория слой на СИП би бил, че Mонсвета се стреми да бъде разширена неправителствена организация (НПО): не само НПО, която не се подкрепя от никое правителство, но и организация, която не е свързана с ООН; нито с мултинационални компании; нито с финансови институции, банки или банкери; нито с държави или компании, произвеждащи газ или петрол; нито с държави или компании, произвеждащи оръжия или военно оборудване; нито с трафиканти на наркотици, алкохол и секс; нито с нарушители на човешките права; нито с религиозни институции; нито с медии.

3. Еквивалентът на третия слой на тази СИП би бил, че Mонсвета се стреми да бъде свободопол, като думата „свободопол” е създадена по аналогия с думата „монопол”. Избрах „монопол” за аналогията, защото според мен всички организации, държави, правителства, компании, банкери и трафиканти, споменати по-горе, са се опитвали последователно – в исторически и географски смисъл – да държат света под „единствената си власт”, което е значението на „монопол” в класическия гръцки, езикът, от който е заимствана тази дума. Ако „монопол“ метафорично или поетично може да бъде изразен като „място, чийто собственик е един“, то по аналогия „свободопол“ би означавало „място, чийто единствен собственик е свободата“. „Mono“ на класически гръцки означава „един“, но на испански означава „което и да е от животните от подразред маймуни“. По мое мнение, това, което се е случило досега в света, много прилича на свят, управляван от маймуни, тоест от хора, които са развили само една част от мозъка си, и които са управлявали човечеството под последователни монополи [които вече бяха изброени във втория слой], и ще посветя тази уеб страница на предложения за идеи за свят, управляван от хора, тоест от мъже и жени, желаещи да развият и двете части на мозъка си и да ги свържат: (1) лявата част или рационалната част; (2) дясната част или творческата част; и (3) свързаността между двете, където се намира същността, духовността.

Следователно, инструментите на този трети слой ще бъдат:

3.1. Думи: информацията, особено историческата, свободно достъпна в книги, уебсайтове и речници;

3.2. Поезия: думи под формата на стихове, които идват директно от дясната част на мозъка, и на тази уеб страница често ще цитирам и използвам великата чилийска поетеса Габриела Мистрал, първият ибероамерикански човек, на когото е присъдена Нобелова награда за литература, и то жена, през 1945 г. и беше петата жена, получила тази награда, но първата, която я получи само за своята поезия. Тя беше самоука през първата част от живота си и чилийска дипломатка през другата част;

3.3. Chiripa или серендипия, разбирано като „възникване и развитие на чисто случайни събития по щастлив и благоприятен начин”, за което се говори подробно в раздела „Духовност” в Монанализ.

3.4. Хетеродоксия: разбирана, според определението в Речника на испанския език (DLE), в смисъла на 2 („Различаваща се от основната доктрина на дадена политическа, философска система и т.н.”) и 3 („Несъгласна с общоприетите навици или практики”). Имам теорията, че само мнозинственото мислене се приема в печатния свят [контролиран от монополите, изброени в точка 2], но благодарение на Живота съществува интернет и той може да приюти мисленето на малцинствата, като това, което изразявам на тази уеб страница, и което се основава главно на исторически данни, лесно проверими, но са представени по различен начин, като винаги се опитват да се вникне в произхода, първопричината, момента, в който е настъпила манипулацията на тази информация, и оттам информацията, съдържаща се в тази страница, може да не съвпада с вярванията, които днес приемаме за добри или валидни. Смятам, че именно тези стари структури на мислене пречат на свободния поток на мир и справедливост в света, и оттам идва желанието ми да бъда неортодоксална, да се върна към първопричините и да се опитам да разбия ортодоксалните възгледи, които спират човешкия прогрес.

4. Накрая, четвъртият слой или най-горният слой на Mонсвета, Слойът на приложенията [който този път носи същото име като четвъртия слой на СИП] е тройна цел, която, по мое мнение, може да бъде изпълнена само последователно, като три водовъзли в водопад:

4.1. Зачитане на човешките права на всички хора, особено правата на жените. През 2023 г. 85 000 жени са били умишлено убити, 60 % от тях от своите партньори или близки роднини;

4.2. Справедливо разпределение на богатството. Трябва да сложим край на отвратителната статистика, че 25 000 души умират всеки ден по света от глад;

4.3. Мир в света. Ако всички вандали, престъпници, насилници и експлоататори по света престанат да действат и да съществуват, тишината, която ще възникне от това, ще донесе мир в света. И като си играем с буквите от oramm, ще получим мантра за любовта („amor” на испански означава любов):

¡¡¡aaaaaaaaaaaaaaammmmmmmmmmmoooooooooooooooorrrrrrrrrrrrrrrrrr!!!!

Ако има любов, има мир… И ако има мир, има любов…

Присъствие в други социални мрежи

Досега присъствието ми в социалните мрежи беше ограничено…

Предимно използвах LinkedIn и X, но тъй като X премахна съдържание, свързано с геноцида в Газа, намалих използването му и се обявявам за приложения като Upscrolled.

Тъй като Google е финансирал Израел и косвено геноцида в Газа, се опитвам да напусна вселената на Google. Например, замествам Youtube с френската мрежа Dailymotion; а Gmail с белгийската електронна поща Mailfence.

Също така, тъй като Meta, империята на циониста Цукерберг, не само е премахнала много от моите съдържания и тези на хора, които познавам, свързани с геноцида в Газа, но и е финансирала предизборната кампания на израелския премиер Нетаняху и проционистките лобита в Конгреса и Сената на САЩ, аз напуснах вселената на Meta: спрях да използвам Facebook, Messenger, Instagram и Whatsapp.

Първоначално замених Whatsapp с Telegram, но бях разочарованa от отношението на собственика му към опитите на испанското правителство да защити непълнолетните от опасностите на социалните мрежи.

В бъдеще ще се опитам да се науча да използвам Tiktok и да започна да бъда активнa в него…