Беше август 2016 г. Айноа току-що беше взела шофьорска книжка и ми каза, че иска да ѝ купя MINI, а ако е възможно – бяло.
Започнах да разглеждам цените на MINI в Испания и нито една от тях не беше под десет хиляди евро, а аз в онзи момент не можех да си позволя толкова голям разход.
От любопитство проверих цените на MINI на пазара за употребявани автомобили в Германия… и намерих едно прекрасно бяло MINI ONE за пет хиляди евро.
Някои от хората, с които споделих това, ми казаха да не ми хрумва да го правя, че е много рисковано. Други ми посъветваха да го купя само ако е през официален дилър. И накрая, трети ми казаха да го купя само ако продавачът е германец, никога ако е турчин.
Кой продаваше това MINI ONE? Един турчин на име Али. Дълго обмислях нещата и накрая си казах: „Давай напред“.
Купих два евтини билета за Щутгарт; Али дойде да ни вземе от летището; заведе ни до мястото, което щеше да бъде нашият дом за една нощ: малък селски хотел „Седемте сънливци“ (Gästehaus Sieben Schläfer) в Лудвигсбург; и тествахме колата из околността.
С нашите изключително ограничени познания по механика ни се стори, че колата е в добро състояние; и сключихме сделката.
На следващия ден се срещнахме отново с Али рано сутринта, около 7.30 ч., в офисите на КАТ в Лудвигсбург. Въпреки че не беше необходимо Али да идва, за да ни помогне с документите за износ на автомобила, той се предложи и аз му благодарих.
Вече бях запазил час онлайн от Испания и процесът мина гладко. За един час вече имахме всички документи уредени и регистрационния номер за износ. Сбогувахме се с Али и попътувахме през Европа…
Тръгнахме от самия Лудвигсбург и се движехме по фантастичните германски магистрали до границата с Франция. Пресякохме границата и продължихме. На една почивка, където спряхме да си починем за малко, ни направиха тази наша първа снимка в трио (Айно, малката кола и аз):
В края на следобеда бяхме стигнали почти до границата с Испания, в Перпинян. И пренощувахме в резиденцията на генералния консул на Испания, тъй като по това време там работеше мой съученик. Той, съпругата му и дъщерите му ни посрещнаха с много топлота и на следващата сутрин продължихме пътуването.
Но… веднага щом пресякохме границата с Испания, „пуф“! Засветна индикаторна лампа, червена като кръв, която не спираше да мига и да издава доста неприятен шум.
Спряхме колата и извадихме наръчника, който имахме в жабката, и… това беше индикаторът за „авария на двигателя“. Погледнахме се малко натъжени, но трябваше да направим нещо. Затова потърсих с мобилния си телефон най-близкия сервиз за тази марка и точно там, в град Фигерас, имаше такъв. Натам се насочихме.
Когато пристигнахме в сервиза, направиха няколко теста на колата и ни казаха, че двигателят е повреден и че най-добре е да направим пълна подмяна на двигателя. За скромната цена от 8 000 евро. Щеше да отнеме една седмица, докато ни го доставят.
Обадих се на тогавашния ми партньор и той ми каза да проверя нивото на маслото в двигателя; ако е ниско, да купя масло и да го долея; и да продължим пътуването си. И точно това направихме.
И на един дъх (макар че, разбира се, спирахме да обядваме и да хапнем нещо, да заредим бензин и да разтъпчем краката си) стигнахме до Куева дел Йеро, нашата лятна къща в Високите планини на Куенка, като влязохме от Сарагоса и Молина де Арагон.
Успяхме!
На следващия ден слязохме в град Куенка и уредихме документите за внос на колата; занесохме документите, за да ни изготвят испанската регистрация; и всичко беше уредено.
Въпреки че отново се свързах с Али, той не пое отговорност. А да отстоявам правата си в германските съдилища щеше да ми излезе много скъпо, така че реших да не се занимавам повече с това.
Количката продължаваше да създава някои проблеми. Оказа се, че тези двигатели, които се използваха в няколко модела на PSA и BMW, са били доста дефектни и консумираха прекалено много масло, което повреждаше ламбда-зондите и изпускателната тръба. Всичко това налагаше периодични проверки на нивата на маслото. Въпреки това количката вървеше добре и Айноа продължаваше да я кара.
През 2022 г. един приятел, който е механик, ни предложи почти нов двигател. А тогавашният ми партньор, който беше на път да завърши втория курс на висшето си образование по автомобилна техника, реши, че това ще бъде дипломната му работа: да извърши цялостна подмяна на двигателя на нашата бяла кола. И казано – сторено.
Сега сме в 2026 г. и бялата количка все още е жива и здрава… А последният технически преглед, през юни, я мина от първия път и без проблеми… Юпи!
Колко още ще ни служи бялата ни малка кола?